То и самият блог беше създаден в негова чест още преди да се роди. И името на блога идва от едно от многото смешни названия, които му измисляхме докато още беше в корема на майка си - "Дидо-дзенпидо". Тръгвайки от Дидо-пидо, та Дидо-дзенпидо, щото се шегувахме, че ще стане дзен, щото му четяхме в корема Мечо Пух и му пускахме релаксираща пиано музика на Джордж Уинстън. Какъв ти дзен братче - още от 5-ти месец като започна да мърдоли, та и сега не може повече от 10 секунди да стои неподвижно. Фога абсолютна е това момче, евала. Дай боже само да ни радва и двамата с майка му както досега. Най ми харесва, че е супер засмяно и позитивно детенце. Още от сутринта, като се събуди и се ухилва на първия, който му се мерне над леглото - разлива се в една широка усмивка и веднагически ти оправя настроението за целия ден напред.
И името си даже сам избра мушморока му с мушморок - от това непрестанно движение в корема на майка си, та ни хрумна една сутрин, че името Деян ще му пасне идеално на това дейно детенце. И така и стана. Е, малко се понацупиха старите, ама нейсе. А и двамата с жена ми не робуваме на разни традиции в тази област.
Та сега в общи линии този деен младеж ни предопределя ежедневието, особено това на жена ми ;-) Тя е с него по цял ден. Аз за съжаление го виждам набързо сутрин преди да тръгна за работа и после вечерта като се прибера гледам да наваксам и започваме едни енергични гимнастики точно преди къпането му. След къпането го храня и после пак жената го поема за приспиването. Но въпреки, че не ме вижда по цял ден, вечер като се появя така искрено ми се радва, че ми разтапя сърцето.
Та така, както казах в началото това си е една напълно основателна причина за забавянето на втората публикация (а най-вероятно и на следващите ;-)
Айде лек ви ден!
